Темата с производството на „зелена енергия“ става все по-актуална в последните месеци – както заради заложените цели за държавите-членки на ЕС по т.нар. „зелена сделка“, така и заради нарастващата енергийна криза вследствие на продължаващата война в Украйна.
Растящият брой съгласувателни процедури за реализация на инвестиционни намерения, свързани с производство на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България и практиката по обработка на тези заявления от страна на електроразпределителните дружества, повдига въпроси за законосъобразното присъединяване на посочените „зелени централи“ към електрическите мрежи в страната.
Съгласно действащото законодателство, условията и начинът за присъединяване на ВЕИ централи с обща инсталирана мощност под 5 мВт се определят от съответното местно компетентно електроразпределително предприятие (ЕРП), а при централи над тази мощност – от оператора на електропреносната мрежа в България – „ЕСО“ ЕАД.
В тенденция се превръща практиката на ЕРП-тата да изпращат за съгласуване с ЕСО условията за присъединяване на ел. централи, със заявена за производство ел. енергия от ВЕИ с мощност под 5 мВт, позовавайки се на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 към Закона за енергетиката - когато последните се присъединяват на ниво средно или високо напрежение. Посочената практика основателно повдига два съществени въпроса – 1) следва ли ЕСО да събира допълнителна такса за извършването на тази съгласувателна услуга, както и 2) налице ли е въобще нормативно основание електроразпределителните дружества да извършват такова съгласуване, имайки предвид, че се касае за централи, произвеждащи енергия от ВЕИ.
Държавният регулатор в сферата на енергетиката – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вече постанови решениe, в което определи като незаконосъобразни посочените действия. Последното беше оспорено от „ЕСО“ ЕАД пред компетентния административен съд.
Постановено е Решение № 4193 от 24.06.2021 г. на Административен съд – София-град (АССГ) - като първа инстанция. В решението си АССГ потвърждава изложените от КЕВР мотиви, а именно:
1) Генерално „ЕСО“ ЕАД няма право да събира такса за извършването на съгласуване по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 2. В тази връзка АССГ излага следните съображения:
- „Правилни са изводите на административния орган, че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 не представлява проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа и не съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позиция 2.1. „Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 мВт включително“ на стойност 7 748 лв. Съгласуването по Наредба № 6 е предвидено единствено с цел информиране на „ЕСО“ ЕАД за възникващото присъединяване на конкретния обект на производител, като изискването на „ЕСО“ ЕАД за заплащане на цена за съгласуване на становище от производителя по чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 няма нормативно основание и такава цена не е определена по надлежния ред от КЕВР... Ето защо и изискването за плащане на цена и забавянето на срока за произнасяне над нормативно определения с 25 дни води до нарушение на чл.53, ал.2 от Наредба № 6.....“.
2) На още по-силно основание и доколкото се касае за особен вид ел. централа, произвеждаща ел. енергия от ВЕИ, АССГ достига до заключението, че извършването на такова съгласуване въобще не следва да се извършва по отношение на този вид ел. централи:
- „Правилно административният орган е приел, че в случая чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, Глава четвърта: „Ред за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи, извън тези, уредени по ЗЕВИ" не предвижда изискването на „ЕСО“ ЕАД за заплащане на цена за съгласуване на становище от производителя. Редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентиран в Глава пета на Наредба № 6. Заявената ЕЦ за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, попада в обхвата на производство на електрическа „енергия от възобновяеми източници", съгласно § 1, т. 8 от Допълнителни разпоредби на ЗЕВИ и за нея цитирания чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 в случая не е приложим, тъй като е към Глава четвърта от Наредба № 6.“
Към настоящия момент е в ход производство по обжалване на постановеното решение на АССГ и делото е върнато от ВАС за повторно разглеждане пред АССГ. Екипът ни ще следи развитието и ще актуализира темата при окончателното му приключване.
