След като през март 2022 г. Ви информирахме за постановеното от Върховния административен съд (ВАС) Решение № 2460 от 16.03.2022 г., с което съдът обяви за законосъобразно и действително оспорвано от Прокуратурата разрешение за строеж на ВЕЦ, издадено без учредено право на строеж в речното корито, през май 2022 г., друг състав на ВАС постанови второ касационно решение в същата насока – Решение № 4238 от 04.05.2022 г.
В резултат на работа ни по сходен случай, на 18 май 2022 год. Административен съд Пловдив (АСП) с Решение № 906 също отхвърли като неоснователен протеста на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив срещу разрешение за строеж на друг собственик на ВЕЦ в експлоатация.
Посоченото първоинстанционно решение не се обжалва от прокуратурата в нормативно регламентирания срок. На 03.06.2022 г. решението на АСП влезе в законна сила. Макар и да не е постановено от касационната административна инстанция (ВАС), доколкото не беше оспорено от Прокуратурата, решението на АС - Пловдив придоби правен стабилитет, което го превърна в окончателно по образувания правен спор, разширявайки по този начин съдебната практика в полза на собствениците на водноелектрически централи.
В Решение № 906 от 18 май 2022 г. съдът формира правен извод, че неучредяването на право на строеж в речното корито не води до нарушение на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, на каквито доводи се основават протестите на прокуратурата срещу собствениците на ВЕЦ. Според административния съд посочената разпоредба се явява неприложима към подобни казуси, доколкото водноелектрическите централи представляват особен вид обекти, чийто режим се подчинява на разпоредбите на Закона за водите (ЗВ). Съдът определя, че доколкото ЗВ се явява специален закон по отношение на ЗУТ, то водеща по такива казуси е разпоредбата на чл. 46а от ЗВ, която изисква наличието на специалните разрешителни по чл. 44 и чл. 46 от ЗВ като условие за издаване на законосъобразно разрешение за строеж на ВЕЦ, а не учредено право на строеж в речното корито. Именно поради горепосоченото, съдията достига до извода, че собственикът на ВЕЦ се явява възложител по смисъла на специален закон – чл. 161, ал. 1, предложение трето от ЗУТ.
Стабилизиращата се съдебна практика в полза на ВЕЦ все повече поставя на дневен ред необходимостта спорният въпрос да бъде окончателно регламентиран на законодателно ниво. Време е държавата да обърне внимание на проблема, доколкото видно от формиращата се съдебна практика през последните месеци, подобни спорове завършват без успех за Прокуратурата, а това би могло да доведе и до последващо ангажиране на съдебна отговорност на държавата за причинените на инвеститорите вреди, дължащи се на законови пропуски и неясноти в сега действащата нормативна уредба.
