Оспорените и вече обявени за противоконституционни разпоредби предвиждаха:
- прогласяване за нищожни на извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени в полза на банката обезпечения, като същите се смятат за действителни и запазват своя ред, освен когато вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане;
- спиране на законовите срокове за действието на учредените в полза на посочената банка обезпечения за времето от поставянето й под специален надзор до изтичане на 6-месечен срок от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗБН, като е предвидена възможност банката да поднови в същия срок всяко едно обезпечение за нов срок; противопоставимост на тези обезпечения на всяко трето лице независимо от начина, по който е придобило имуществото, предмет на обезпеченията;
- относителна недействителност по отношение на банката и на кредиторите по несъстоятелността, на всяко прехвърляне или поредица от прехвърляния на акции и/или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД под особен надзор;
- прилагане със задна дата, считано от 20.06.2014 г., на предвидените в чл. 59, ал. 5, 6 и 7 основания за относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността, на извършени от банката или от нейни кредитори прихващания, като кредиторите служебно се вписват в списъка на приетите от синдика вземания;
- възможност синдикът, временният синдик или Фондът за гарантиране на влоговете в банките да водят искове за връщане в масата на несъстоятелността на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице, когато последното не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, както и когато полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му;
- приложимост на разпоредбите на ЗИД ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г.) и на ЗИД ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.) и за производствата по несъстоятелност, открити до влизане в сила на съответните закони за изменение и допълнение;
- относителна недействителност по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността, на всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в патримониума на разпоредилия се не е постъпило в разумен срок съразмерно имущество, различно от вземане за цена по сделка.
От приемането до обявяването им за противоконституционни, цитираните разпоредби създаваха условия за грубо погазване на принципа на правовата държава, принципа на равенство пред закона и този на неприкосновеност на частната собственост, тъй като редица валидно извършени прехвърлителни сделки и прихващания биваха отменени като недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, лица с погасени задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ се оказваха отново в положение на длъжници, а трети лица, придобили права върху имущество, предмет на вече заличени обезпечения, не разполагаха с възможност да противопоставят правата си на банката.
Решението на Конституционен съд
Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби са противоконституционни именно като нарушаващи принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), равнопоставеност пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).
В мотивите си конституционните съдии разглеждат оспорените разпоредби като тенденциозно отнасящи се до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка, а именно „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, и неговите правни последици. Придаденото с приемането на разпоредбите обратно действие на Закона за банковата несъстоятелност съдът определя като същинско, тъй като се преуреждат настъпилите правни последици от осъществили се в миналото юридически факти. Преуредените по този начин правоотношения засягат вече придобити права от частноправни субекти – както длъжници на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към същата, така и трети лица, придобили от тях права върху свободно от обезпечения имущество, впоследствие по силата на закона оказало се обременено с обратна сила с обезпечения в полза на банката. Конституционният съд поставя акцент и че разпоредбата на § 8 (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.), придаваща обратното действие на нормите, допускащи недействителност на прихващания спрямо кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ /н/ от датата на поставяне й под специален надзор – 20.06.2014 г., вместо от датата на неплатежоспособност - 06.11.2014 г., е приета повече от три години след като тези разпоредби са влезли в сила и породили действие. Засегнати са всички онези прихващания, валидно извършени през периода 20.06.2014 – 06.11.2014 г., които три години по-късно са обявени за недействителни спрямо кредиторите на Корпоративна търговска банка /н/, а лицата прихванали задължение с вземане от банката, отново се оказват в положение на длъжници именно поради обратното действие на вече обявените за противоконституционни разпоредби.
Решението си Конституционният съд основава и на наложилия се в съвременните правни системи принцип, че законовите норми действат занапред като важна гаранция за предвидимост на правния ред и елемент от правната сигурност. Обратно действие на закона не е изцяло несъвместимо с принципа на правовата държава, но не и когато нарушава правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава, когато накърнява или отнема вече правомерно придобити права, респ. създава задължения и изобщо когато води до неблагоприятни последици за заварените случаи. Ако правовата държава означава еднакво подчиняване на всички правни субекти на правото, то тогава законът трябва да е в състояние да ръководи поведението на всеки (така Решение № 12 от 13.10.2016 г. по к.д. № 13 от 2015 г.)
А след решението на Конституционния съд накъде?
След постановяването на ключовото решение на Конституционен съд по казуса „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ и обявяването на разпоредбите за противоконституционни, на дневен ред стои въпросът „коя редакция на чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност е приложима към прихващания, извършени преди влизане в сила на промяната на чл. 59, ал. 5 ЗБН през 2014?“. Иначе казано, какво се случва с висящите съдебни производства по искове, основани на обявените за противоконституционни разпоредби, и целящи относителна недействителност на извършени прихващания и разпоредителни сделки по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. В тази връзка, с Определение № 60370 от 16.06.2021 г. по т.д. № 1512/2020 г., Търговска колегия, I-во търговско отделение, Върховен касационен съд допусна касационно обжалване на част от Решение № 890/22.04.2020 г. по т.д. № 2270/2018 г. на Софийски апелативен съд, с която въззивният съд е отменил отхвърлителното решение по т.д. № 1485/2017 г. на Софийски градски съд и е уважил предявения срещу дружеството иск, с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, за обявяване на прихващане, извършено в периода 20.06.2014 г. – 06.11.2014 г, за недействително спрямо кредиторите на банката. В светлината на решението на Конституционен съд за обявяване за противоконституционно на обратното действие на посочените законови разпоредби, върховните касационни съдии следва да отговорят коя е приложимата редакция на Закона за банковата несъстоятелност по отношение на такива прихващания. Досега действащата уредба предписваше недействителност на прихващанията, извършени в периода 20.06.2014 г. до 06.11.2014 г. При произнасяне на Върховен касационен съд в посока приложимост на разпоредбите в старата им редакция, преди обратното действие, прихващанията следва да се третират като действителни.
